София днес - стихотворения
София днес
О,
Град
Когато
Като много
Уморено куче
Симулирам радост
И размахвам наум
Опашка
Далече - далече от
Себе си
Чувам своя тих
Вой
Тротоарите на
София
Ме плашат
Летя на
Таксита
Над сивите улици
Като тих огън в
Златна
Колесница
С червена звезда над
Мен
И зелена звезда
Отдясно на
Кочияша
Когато все още ме
Няма
Далече – далече...
Долавям че
Шумни и странни са
Дните
Целофанът е
Лъскав
Но от вътре
Смърди
И жените
Поклащат
Над мен
Но далече
От мен
Тела
Ухаят на
Течна плът
Като от
Кален бонбон
Се гнуся
Слушам
Музика
Дните минават
Господ ли ме е
Оставил
Далече от
Себе си
Далеч от
Земята
Далече-далече...
Където
Шумни и странни са
Дните
Обичам да
Слушам
Открадната музика
Може от
Интернет, на Winamp – a на Shuffle
Ала най-много
Обичам
Песни, дочути случайно край
Чужди
Прозорци
Обичам да спра
Да
Послушам
Да си отложа за малко
Работата
Обичам не какви да е
Песни
А хубави
Мелодията да ме
Вълнува
Да ме кара да
Вия от
Нега
А думите - да
Грабвам оръжие
В много песни
Като яростно слънце
В парченца стъкло
Разпръснати на
Бунище
Съм укрил
Смъртта си
Затова съм
Уморен и безсмъртен
И се
Опитвам
Да си
Открадвам
По малко
Логиката е наука за
Спомените
Да си открадвам
По малко
Гибелна
Музика
Металика
Whiskey in a jar или
Город Золотой на
Аквариум
О,
Град
Минавам по твоите стени и
Улици
Крещя и пея от
Ужаса на твоята
Нереалност
Град на песните
От чужди
Прозорци
Град край безкрайно сметище
Където
Нощем сред сиви смрадливи
Боклуци
Разбита на малки кристали
Блести Звездата на
Смъртта
ДВЕ СТАРИ ГРАДСКИ
приспивна
град
ти мое сивостенно
укрепление
ти мой капан от силова
енергия
ти ме мориш
и ме изгаряш
ти ме прогонваш
и прекарваш
през волтови дъги от
напрежение
но ти ми даваш
червена карта да
минавам
през времево-пространствените
граници
на твоите стени и
улици
пътувам
нося се препускам с
поглед
избягвам ловко
струпванията на
непознати
те крият гняв
и могат да
отнемат
от кредита на моя жизнен
статус
пробягвам ловко
устремен
по сиво хоросанените
плоскости
лежащи между циментовите
орнаменти
на твоите стени
и ги обръщам на
улици
а улиците – на
стени
отскачам
от енергийните
батути
на каменните
барелефи
и бюстове
на лъвове горгони и
воини
спирам
изключил съм
изключен съм
изключил се
укривам се и
спя
или напротив –
стоя
април 5
сутринта
от другата страна на улицата е
паркът
зад мен стената е
влажна
явно
нощес докато пихме е
валяло
по улиците няма
хора
натрапващи маршрути и
схващания
относно координатната
система
копнея
ако прекрача през улицата ще
мога
да легна между
дърветата
под тъмното небе на мократа
трева
копнея
но няма да се
дам
но няма да се
дам…
любовна
обичам града
защото станах
шофьор
но все още имам
незакърнели
възприятия
на пешеходец
предполагам това е
една от тайните на
любовта
да възприемаш
града
като животно бавно и
уязвимо
а да го виждаш
като животно тежко и
профучаващо
сега например съм на
светофара
и ето по навик гледам
към малките светещи
човечета
които регулират
движенията на
пешеходците
прекодирам
червено – значи мога да
мина
така аз вземам
решение
едновременно грешно и
вярно
понеже не съм
видял
изричен знак
премини
и значи
аз обичам
живота
защото съм
комарджия
залагам винаги на
червено
но ловко избягвам
опасността
да блъсна някого под
моята
категория
но вижте: след
светофара
аз пътувам и гледам
града
в неговата протяжност и
картография
с периферното зрение аз
възприемам
светлини сгради пешеходци и
паркове
липсват обаче
досадни
ограничаващи
въображението
детайли и орнаменти
но аз все още мисля
града
като някакъв там
пешеходец
затова моето централно
зрение
фиксира осевата
линия
но единствено като
маршрут
по който трябва да
премина
за да се тресна в неясния
индивид
който в момента за
мен
е просто чифт
червени
фарове
сбогом, Джейми
I.
eто идва
жената
приятелю
топло
свиване във
стомаха ти
този път
мисли да
поостане
предлага ти да
направите
пътешествие до
храма
там на
зеления
остров
II.
ето идва
жената
приятелю
жива лава в
слабините ти
и ако се
случи да се
казва
Уорси
тогава
започваш да
се спускаш
надолу по
спиралата на
София
III.
четиристотин
пъти ще
видиш
Докторската
градина
преди да
стигнеш до
мрака
IV.
ето идва
жената
приятелю
ред в
стаите и
безредие в
часовете
тя не харесва
твоите
приятели
започва да
пере
втвърдените ти
чорапи
изсмуква
вълшебството от
твоето
фенерче
ето идва
жената
приятелю
V.
хладен
огън
изгарящ
ума ти
четиристотин
пъти
ще видиш
Борисовата
градина по
залез
преди да
изтлее
деня
VI.
ето идва
жената
приятелю
пустота в
мрака ти
и
преди да
си разменил
обратния си
билет
нагоре
срещу
шепа
неплатени
сметки
време е да
бягаш
приятелю
Публикувана в:
Списание на Институт за модерността, брой 7 "Утопията - град" / февруари 2011, issn 1313-9835